Никога не може да е късно
Много работи така и не научих,
повечето болки никога не изболях,
и Голямата любов не ми се случи,
ничие лице със страст не пожелах
И никога трагедии не изживях,
но вълненията не познавам също,
признавам, че понякога се смях,
но все накрая с нотки тъжност
Колко много пъти подранявях
и накрая закъснях да те обичам..
колко пъти исках да ранявам
по образ и подобие на всички
Колко чифтове "надежда" не обух,
колко пъти заваля, а не излязох,
колко пъти без да искам чух
как Слънцето крещи като залязва..
Колко много грешки не поправих,
правописът ми е крив до безобразие
колко първи стъпки не направих,
и всичко си остана "на фантазия"
Колко мигове така и не откраднах,
очите ми сега ужасно са сърдити
че толкова се пазех да не падна -
никога не ги повдигнах от ъглите
Най-трудните си битки не разказах,
най-често си говорехме за времето,
мълчахме с теб в различни фрази,
да не сме взаимни тежки бремета
Хиляди врати зад мен затворих
и през хиляди отворени не минах,
миналото жадно с пръсти рових,
а в неслучване годините отминаха
Но никога не може да е късно
за едно сърце - неспряло да тупти
на хиляди парчета да се пръсне
да разпилее копчета ,мечти..
И никога, приятелю,не може да е късно
да изтървеш обидно скучен епизод,
за да слезеш във градината да си откъснеш
едничко цвете с мирис на Живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
