Никога не се научи
да разпознаваш знаците на Съдбата.
Тя ти ги изпраща вече няколко пъти,
за да ти покаже посоката позната.

Но ти никога не се научи
да я разпознаваш сред другите посоки,
а все гледаш високо напред...
И между редовете четеш урока.

Никога не се научи
да ме обикнеш на половината поне,
така както аз теб. И до днес.
Никога не погледна в моето сърце.

Но аз се научих.
Научих, че мога нощта да обичам,
защото в нея виждам своята тъга,
която ти ми подари...

Научих и колко чаровна е самотата,
щом изваяна е от теб...

август 2010 г.