Никога не се научи
Никога не се научи
да разпознаваш знаците на Съдбата.
Тя ти ги изпраща вече няколко пъти,
за да ти покаже посоката позната.
Но ти никога не се научи
да я разпознаваш сред другите посоки,
а все гледаш високо напред...
И между редовете четеш урока.
Никога не се научи
да ме обикнеш на половината поне,
така както аз теб. И до днес.
Никога не погледна в моето сърце.
Но аз се научих.
Научих, че мога нощта да обичам,
защото в нея виждам своята тъга,
която ти ми подари...
Научих и колко чаровна е самотата,
щом изваяна е от теб...
август 2010 г.
© З. Райкова All rights reserved.