Sep 14, 2010, 8:58 PM

Никога не се научи

  Poetry » Love
948 0 0

Никога не се научи
да разпознаваш знаците на Съдбата.
Тя ти ги изпраща вече няколко пъти,
за да ти покаже посоката позната.

Но ти никога не се научи
да я разпознаваш сред другите посоки,
а все гледаш високо напред...
И между редовете четеш урока.

Никога не се научи
да ме обикнеш на половината поне,
така както аз теб. И до днес.
Никога не погледна в моето сърце.

Но аз се научих.
Научих, че мога нощта да обичам,
защото в нея виждам своята тъга,
която ти ми подари...

Научих и колко чаровна е самотата,
щом изваяна е от теб...

 

 

 

август 2010 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...