Kristo (Христо Андонов)
390 76
30.08.2008 г., 13:14 ч.

Никога не се случва достатъчно бързо 

  Поезия » Бели стихове
544 0 2
И там, където останах,
бързо, бързо, бързо,
нещо се пречупва,
нещо се изнизва,
някой от мене бяга,
хванете го бързо,
преди да съм го загубил...

Лежейки в моето собствено легло,
на две е разделено (моето сърце)
и още се чудя, какво би било,
- нещо обикновено (като мен)

Лежейки в моето собствено тяло,
разбито на прах и (студено, студено)
ползвам тази моя душа за одеяло,
умирам от страх и (отдавна решено)

И давам на живота си време и
се старая това никога да не ми омръзне.
Но сега, когато се нуждая от мене,
то никога не се случва достатъчно бързо.

Лежейки, предаден от всичките си идеи,
разбит от сънищата (късно дойдоха).
Сега съм, където никой не може да ме намери -
потънал в размисли (като пройдоха)

И давам на живота си време и
се старая това никога да не ми омръзне.
Но сега, когато се нуждая от мене,
то никога не се случва достатъчно бързо.

***

И там, където останах,
бързо, бързо, бързо,
нещо се пречупва,
нещо се изнизва,
някой от мене бяга,
хванете го бързо,
преди да съм го загубил...

И там, където станах,
бързо, хайде, бързо,
нещо ме въздига,
нещо ме завлича,
някой все ме нуждае,
да намери себе си бързо,
преди да съм се изгубил...

Не мога да чакам още...
бързо отминава времето...
и се завръща пак...

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??