Aug 30, 2008, 1:14 PM

Никога не се случва достатъчно бързо

697 0 2
И там, където останах,
бързо, бързо, бързо,
нещо се пречупва,
нещо се изнизва,
някой от мене бяга,
хванете го бързо,
преди да съм го загубил...

Лежейки в моето собствено легло,
на две е разделено (моето сърце)
и още се чудя, какво би било,
- нещо обикновено (като мен)

Лежейки в моето собствено тяло,
разбито на прах и (студено, студено)
ползвам тази моя душа за одеяло,
умирам от страх и (отдавна решено)

И давам на живота си време и
се старая това никога да не ми омръзне.
Но сега, когато се нуждая от мене,
то никога не се случва достатъчно бързо.

Лежейки, предаден от всичките си идеи,
разбит от сънищата (късно дойдоха).
Сега съм, където никой не може да ме намери -
потънал в размисли (като пройдоха)

И давам на живота си време и
се старая това никога да не ми омръзне.
Но сега, когато се нуждая от мене,
то никога не се случва достатъчно бързо.

***

И там, където останах,
бързо, бързо, бързо,
нещо се пречупва,
нещо се изнизва,
някой от мене бяга,
хванете го бързо,
преди да съм го загубил...

И там, където станах,
бързо, хайде, бързо,
нещо ме въздига,
нещо ме завлича,
някой все ме нуждае,
да намери себе си бързо,
преди да съм се изгубил...

Не мога да чакам още...
бързо отминава времето...
и се завръща пак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...