19.01.2008 г., 10:06

Никой не й каза...

727 0 7

Тя се страхуваше,

че ще се провали,

но никой не й даде

избора да спре.

Да, тя се опита да

е съвършената,

макар и още дете.

Но никой не я

попита как се чувства,

не й подаде ръка,

всички искаха нещо,

а накрая я оставиха сама.

Тя губеше разум с всеки ден,

оцеляваше без обич

в света предубеден.

И имаше нужда

поне от това - да има

при кой да се прибере у дома.

Но беше сама, толкова сама...

свила се тъжно без любов в снега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е!
    Лирическата героиня е силна в слабостите си!


    Но беше сама, толкова сама...

    свила се тъжно без любов в снега.

    Много силно.
  • Чудно стихотворение...
    много ми хареса...много.
    с обич, Стефани.
  • Лъха толкова много тъга, но е прекрасно!!!
    Поздравявам те Стефани!
  • Кефиш ме...
  • Никой не оцелява сам и без помоща на другите - да пмолиш за съвет и помощ нее унижение - така човек израства и пораства по-бързо!!!! Много тежък стих, но хубав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...