19.01.2008 г., 10:06

Никой не й каза...

723 0 7

Тя се страхуваше,

че ще се провали,

но никой не й даде

избора да спре.

Да, тя се опита да

е съвършената,

макар и още дете.

Но никой не я

попита как се чувства,

не й подаде ръка,

всички искаха нещо,

а накрая я оставиха сама.

Тя губеше разум с всеки ден,

оцеляваше без обич

в света предубеден.

И имаше нужда

поне от това - да има

при кой да се прибере у дома.

Но беше сама, толкова сама...

свила се тъжно без любов в снега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е!
    Лирическата героиня е силна в слабостите си!


    Но беше сама, толкова сама...

    свила се тъжно без любов в снега.

    Много силно.
  • Чудно стихотворение...
    много ми хареса...много.
    с обич, Стефани.
  • Лъха толкова много тъга, но е прекрасно!!!
    Поздравявам те Стефани!
  • Кефиш ме...
  • Никой не оцелява сам и без помоща на другите - да пмолиш за съвет и помощ нее унижение - така човек израства и пораства по-бързо!!!! Много тежък стих, но хубав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...