Момичето... (Стеси)
239 398
19.01.2008 г., 10:06 ч.

Никой не й каза... 

  Поезия » Друга
539 0 7

Тя се страхуваше,

че ще се провали,

но никой не й даде

избора да спре.

Да, тя се опита да

е съвършената,

макар и още дете.

Но никой не я

попита как се чувства,

не й подаде ръка,

всички искаха нещо,

а накрая я оставиха сама.

Тя губеше разум с всеки ден,

оцеляваше без обич

в света предубеден.

И имаше нужда

поне от това - да има

при кой да се прибере у дома.

Но беше сама, толкова сама...

свила се тъжно без любов в снега.

 

© Стеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е!
    Лирическата героиня е силна в слабостите си!


    Но беше сама, толкова сама...

    свила се тъжно без любов в снега.

    Много силно.
  • Чудно стихотворение...
    много ми хареса...много.
    с обич, Стефани.
  • Лъха толкова много тъга, но е прекрасно!!!
    Поздравявам те Стефани!
  • Кефиш ме...
  • Никой не оцелява сам и без помоща на другите - да пмолиш за съвет и помощ нее унижение - така човек израства и пораства по-бързо!!!! Много тежък стих, но хубав!
  • Дано да е само лирическата Стефани!!!
  • Тъжно е да бъдеш сам и безпомощен.Но може би ,трябва да се научим да помолим за помощ,иначе от къде ще знаят че имаме нужда от нея!
    Чудесен стих Стефани!
Предложения
: ??:??