Jan 19, 2008, 10:06 AM

Никой не й каза...

  Poetry » Other
724 0 7

Тя се страхуваше,

че ще се провали,

но никой не й даде

избора да спре.

Да, тя се опита да

е съвършената,

макар и още дете.

Но никой не я

попита как се чувства,

не й подаде ръка,

всички искаха нещо,

а накрая я оставиха сама.

Тя губеше разум с всеки ден,

оцеляваше без обич

в света предубеден.

И имаше нужда

поне от това - да има

при кой да се прибере у дома.

Но беше сама, толкова сама...

свила се тъжно без любов в снега.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е!
    Лирическата героиня е силна в слабостите си!


    Но беше сама, толкова сама...

    свила се тъжно без любов в снега.

    Много силно.
  • Чудно стихотворение...
    много ми хареса...много.
    с обич, Стефани.
  • Лъха толкова много тъга, но е прекрасно!!!
    Поздравявам те Стефани!
  • Кефиш ме...
  • Никой не оцелява сам и без помоща на другите - да пмолиш за съвет и помощ нее унижение - така човек израства и пораства по-бързо!!!! Много тежък стих, но хубав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...