4.01.2006 г., 21:49

Никой нищо не ми е обещавал

1.4K 0 2

 

Никой нищо не ми е  обещавал.

Няма на кого да се сърдя,

че утрото ми е сиво, мърляво,

че се чувствам премазана..

Никой приятелски

не ме потупва по рамото,

не помня сърдечна прегръдка.

Отхвърлят ме като прокажена,

дори пияниците

от мен се отдръпват.

Знам,  че причината е в мен.

Родена съм самотник.

Не ме обича нито овчаря,

нито  стадото.

щом не  вървя

безропотно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станка Парушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...