Никой нищо не ми е обещавал.
Няма на кого да се сърдя,
че утрото ми е сиво, мърляво,
че се чувствам премазана..
Никой приятелски
не ме потупва по рамото,
не помня сърдечна прегръдка.
Отхвърлят ме като прокажена,
дори пияниците
от мен се отдръпват.
Знам, че причината е в мен.
Родена съм самотник.
Не ме обича нито овчаря,
нито стадото.
щом не вървя
безропотно.
© Станка Парушева Всички права запазени