Никой нищо не ми е обещавал.
Няма на кого да се сърдя,
че утрото ми е сиво, мърляво,
че се чувствам премазана..
Никой приятелски
не ме потупва по рамото,
не помня сърдечна прегръдка.
Отхвърлят ме като прокажена,
дори пияниците
от мен се отдръпват.
Знам, че причината е в мен.
Родена съм самотник.
Не ме обича нито овчаря,
нито стадото.
щом не вървя
безропотно.
© Станка Парушева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
