Никта и Хелиос
Знаел си, когато си избирал.
Не тъй изглежда светлината.
Около мен лъчи тихо умират.
А аз вървя безжалостно нататък
към бездни, пожари, падини,
където е тъмно, безпощадно,
и търся вечно да ме заболи,
и сред необратимост да пропадна.
Знаеше. Аз не виждам зора.
Мен не ме изплитат чувства
на надежда и на доброта.
Аз владея черните изкуства
да помрачвам, да обричам.
Но все пак тебе съм избрала.
И може би искам да обичам,
може би искам да съм цяла,
след като ръката ти държа.
И дори да се дърпам назад,
дали не искам да продължа,
редом до теб, към онзи свят,
в който си се родил така магичен,
с очи от лазур и топлина.
И дори да сме тъй различни,
накарай ме до тебе да стоя.
14.05.2018г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени