10 июл. 2018 г., 08:52

Никта и Хелиос

1.1K 0 0

Знаел си, когато си избирал.
Не тъй изглежда светлината.
Около мен лъчи тихо умират.
А аз вървя безжалостно нататък

 

към бездни, пожари, падини,
където е тъмно, безпощадно,
и търся вечно да ме заболи,
и сред необратимост да пропадна.

 

Знаеше. Аз не виждам зора.
Мен не ме изплитат чувства
на надежда и на доброта.
Аз владея черните изкуства

 

да помрачвам, да обричам.
Но все пак тебе съм избрала.
И може би искам да обичам,
може би искам да съм цяла,

 

след като ръката ти държа.
И дори да се дърпам назад,
дали не искам да продължа,
редом до теб, към онзи свят,

 

в който си се родил така магичен,
с очи от лазур и топлина.
И дори да сме тъй различни,
накарай ме до тебе да стоя.

 

 

14.05.2018г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...