Знаел си, когато си избирал.
Не тъй изглежда светлината.
Около мен лъчи тихо умират.
А аз вървя безжалостно нататък

към бездни, пожари, падини,
където е тъмно, безпощадно,
и търся вечно да ме заболи,
и сред необратимост да пропадна.

Знаеше. Аз не виждам зора.
Мен не ме изплитат чувства
на надежда и на доброта.
Аз владея черните изкуства

да помрачвам, да обричам.
Но все пак тебе съм избрала.
И може би искам да обичам,
може би искам да съм цяла,

след като ръката ти държа.
И дори да се дърпам назад,
дали не искам да продължа,
редом до теб, към онзи свят,

в който си се родил така магичен,
с очи от лазур и топлина.
И дори да сме тъй различни,
накарай ме до тебе да стоя.

14.05.2018г.
гр. Сопот