21.09.2022 г., 15:04

Никъде

549 0 0

Не ме разплакват паднали листа,

нито здрачът ме разчувства.

Не принадлежа на есента,

нито на някой друг сезон.

Само на копнеж замлъкнал.

 

Не принадлежа аз сред другари,

нито пък сред врагове.

Откакто се от твоята любов опарих

и откак’ ме гонят твойте ветрове,

 

Никъде не принадлежа,

нито под слънцето, 

нито под дъжда.

 

Откакто влюбих се нещастно

и надявах се напразно,

няма място за мене никъде,

щом не ме приемаш

във своето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...