21.09.2022 г., 15:04

Никъде

553 0 0

Не ме разплакват паднали листа,

нито здрачът ме разчувства.

Не принадлежа на есента,

нито на някой друг сезон.

Само на копнеж замлъкнал.

 

Не принадлежа аз сред другари,

нито пък сред врагове.

Откакто се от твоята любов опарих

и откак’ ме гонят твойте ветрове,

 

Никъде не принадлежа,

нито под слънцето, 

нито под дъжда.

 

Откакто влюбих се нещастно

и надявах се напразно,

няма място за мене никъде,

щом не ме приемаш

във своето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...