Не ме разплакват паднали листа,

нито здрачът ме разчувства.

Не принадлежа на есента,

нито на някой друг сезон.

Само на копнеж замлъкнал.

Не принадлежа аз сред другари,

нито пък сред врагове.

Откакто се от твоята любов опарих

и откак’ ме гонят твойте ветрове,

Никъде не принадлежа,

нито под слънцето, 

нито под дъжда.

Откакто влюбих се нещастно

и надявах се напразно,

няма място за мене никъде,

щом не ме приемаш

във своето сърце.