10.09.2009 г., 12:56 ч.
Никъде. С никого. Никаква
Не мога да побера
на вятъра всички копнежи.
Аз съм затвор.
Решетки от черна вина
пристягат съня ми разнежен
и плаче в минор.
А тази есен подрани
и тези хора се разбързаха.
Ръбести стари страни
нови болки обвързаха.
Не мога да побера
на разума всичките лудости.
Аз съм от глина.
В дъжда се топя
и стечена пак върху другите,
формата си ще стигна.
А тази есен подрани
и тези хора се развикаха.
Тясно е вън, и вътре тесни.
Никъде. С никого. Никаква.
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Няма да е все така!
-
Много е добро! Поздрав!
-
"Не мога да побера
на разума всичките лудости."
Браво!!!Оргинална си!!!
Имаш талант !!! Пиши!!! -
Подрани есента , да!Сега чакаме циганско лято!Хареса ми!
-
Много добър стих! Браво, Катя!
-
"Не мога да побера
на разума всичките лудости.
Аз съм от глина.
В дъжда се топя
и стечена пак върху другите,
формата си ще стигна."
Много силно стихотворение!Има си индивидуалност според мен!
-
Тясно е вън, и вътре тесни...
-
Да...!Поздравявам те сърдечно!
-
Хубаво е!
-
Аз съм от глина.
В дъжда се топя
и стечена пак върху другите,
формата си ще стигна.
Това ми хареса най-много!Харесва ми стила ти.Поздравчета! -
Въздействащо! Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
на разума всичките лудости.
Аз съм от глина.
В дъжда се топя..."
Никак не си накаква*