Никъде. С никого. Никаква

10 sept 2009, 12:56

Poesía

676 0 12

Не мога да побера
на вятъра всички копнежи.
Аз съм затвор.
Решетки от черна вина
пристягат съня ми разнежен
и плаче в минор.
А тази есен подрани
и тези хора се разбързаха.
Ръбести стари страни
нови болки обвързаха.
Не мога да побера
на разума всичките лудости. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Никъде. С никого. Никаква

Искате да прочетете повече?

Propuestas