Никъде. С никого. Никаква
Не мога да побера
на вятъра всички копнежи.
Аз съм затвор.
Решетки от черна вина
пристягат съня ми разнежен
и плаче в минор.
А тази есен подрани
и тези хора се разбързаха.
Ръбести стари страни
нови болки обвързаха.
Не мога да побера
на разума всичките лудости.
Аз съм от глина.
В дъжда се топя
и стечена пак върху другите,
формата си ще стигна.
А тази есен подрани
и тези хора се развикаха.
Тясно е вън, и вътре тесни.
Никъде. С никого. Никаква.
© Катя All rights reserved.
