2.10.2007 г., 21:31 ч.

Нима 

  Поезия
524 0 2

Нима съм дала основание

да си така болезнено страхлив,

нима не следвах твоето желание,

когато гледаше ме с поглед див?!

 

Нима те аз отблъснах

със думи, мисли и дела,

нима вратата ти затръшнах,

не чу ли тихото "Ела!" ?!

 

Нима обида се отрони

от устните ми смъртно бели,

нима гласът ми те прогони

и стара рана неволно уцели?!

 

Нима е моя вината,

товара й ще ме убие,

нима аз съм жената,

чието сърце за твоето бие?!

 

Нима стената каменна за мене си поставил,

нищожна аз пред нея се изправям,

нима ключа да скриеш си забравил

и има още на какво да се надявам ?!?

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??