Нима
Нима съм дала основание
да си така болезнено страхлив,
нима не следвах твоето желание,
когато гледаше ме с поглед див?!
Нима те аз отблъснах
със думи, мисли и дела,
нима вратата ти затръшнах,
не чу ли тихото "Ела!" ?!
Нима обида се отрони
от устните ми смъртно бели,
нима гласът ми те прогони
и стара рана неволно уцели?!
Нима е моя вината,
товара й ще ме убие,
нима аз съм жената,
чието сърце за твоето бие?!
Нима стената каменна за мене си поставил,
нищожна аз пред нея се изправям,
нима ключа да скриеш си забравил
и има още на какво да се надявам ?!?
