Възможно ли е без любов,
да виждам светлината?
Без болката и без тъгата,
да се ръкувам с дните?
Възможно ли е без любов,
аз на живот да се надявам?
Да падам, ставам и отново
с надеждата да продължавам.
Възможно ли е без любов
да се спася от самотата?
Поредната за мен лъжа -
от себе си, че бягам.
И отговор аз имам.
А той е толкова категоричен...
Не мога без любов да дишам
и продължавам да обичам.
© Мариана Вълкова Всички права запазени