12.09.2009 г., 10:52

Нима е възможно

645 0 5

Възможно ли е без любов,

да виждам светлината?

Без болката и без тъгата,

да се ръкувам с дните?

 

Възможно ли е без любов,

аз на живот да се надявам?

Да падам, ставам и отново

с надеждата да продължавам.

 

Възможно ли е без любов

да се спася от самотата?

Поредната за мен лъжа -

от себе си, че бягам.

 

И отговор аз имам.

А той е толкова категоричен...

Не мога без любов да дишам

и продължавам да обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...