Възможно ли е без любов,
да виждам светлината?
Без болката и без тъгата,
да се ръкувам с дните?
Възможно ли е без любов,
аз на живот да се надявам?
Да падам, ставам и отново
с надеждата да продължавам.
Възможно ли е без любов
да се спася от самотата?
Поредната за мен лъжа -
от себе си, че бягам.
И отговор аз имам.
А той е толкова категоричен...
Не мога без любов да дишам
и продължавам да обичам.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
