Възможно ли е без любов,
да виждам светлината?
Без болката и без тъгата,
да се ръкувам с дните?
Възможно ли е без любов,
аз на живот да се надявам?
Да падам, ставам и отново
с надеждата да продължавам.
Възможно ли е без любов
да се спася от самотата?
Поредната за мен лъжа -
от себе си, че бягам.
И отговор аз имам.
А той е толкова категоричен...
Не мога без любов да дишам
и продължавам да обичам.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
