Възможно ли е без любов,
да виждам светлината?
Без болката и без тъгата,
да се ръкувам с дните?
Възможно ли е без любов,
аз на живот да се надявам?
Да падам, ставам и отново
с надеждата да продължавам.
Възможно ли е без любов
да се спася от самотата?
Поредната за мен лъжа -
от себе си, че бягам.
И отговор аз имам.
А той е толкова категоричен...
Не мога без любов да дишам
и продължавам да обичам.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
