Нима сме се родили за корони?
Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи
залеят планини и си отиват,
светът ечѝ, а селските петли
нагоре гласовете си извиват.
Кокичета целуват се с треви,
момичета се смеят и отлитат.
Момче звъни, а старецът тъжи.
Защо ли за бедите все го питат?
Дали се сменят шеметните дни
с обиди и милувки от чергари?
Дано да видя сетни старини...
Навън вали. Сърцето ми е гара.
Градът се ококори като лъв...
Ревът му зложелатели прогони.
Какво като в животеца си пръв?
Нима сме се родили за корони?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Поздрав!
