thedac (Димитър Драганов)
865 1128
Jul 19, 2019, 6:08 PM

Нима сме се родили за корони? 

  Poetry » Other
254 2 6

Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,

когато денем първите лъчи
залеят планини и си отиват,
светът ечѝ, а селските петли
нагоре гласовете си извиват.

Кокичета целуват се с треви,
момичета се смеят и отлитат.
Момче звъни, а старецът тъжи.
Защо ли за бедите все го питат?

Дали се сменят шеметните дни
с обиди и милувки от чергари?
Дано да видя сетни старини...
Навън вали. Сърцето ми е гара.

Градът се ококори като лъв...
Ревът му зложелатели прогони.
Какво като в животеца си пръв?
Нима сме се родили за корони?

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??