Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
15.10.2013 г., 2:06 ч.

Нима съм тук все още 

  Поезия » Друга
667 1 6

Нима съм тук все още?

Зад мен тишината дъха си е спряла.

Нощ е.

Пътят до прага – подканящо кратък;

Праг, непрекрачван до днес, но обречен

да тегли последна черта за раздяла,

когато поискам да мина

Оттатък...

 

Тишината знае, че сега не бива,

но гузно в ъгъла мълчи,

с оловото на прежни думи пълна.

Мравки по гърба ми – Нейните очи!

Навярно ме заричат да не тръгвам...

Да се върна?!

Едно завръщане, дали ще възроди

огъня в онези, сякаш

докоснати от щастието дни?

 

Защо сърцето с изпреварващ ритъм

ечи и спира ме „Върви я прегърни!”,

а аз безмилостно го питам:

Болката, която причиних,

ще мога ли с ръце да я обгърна?

Този праг... Защо и той мълчи?!

Дано не се обърна!

Дано не се обърна...

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!
  • !!!
  • Най-трудното е да вървиш срещу течението на емоционалния поток,
    да не се обърнеш...
    Споделям, поздрав за горчивата изповед!
  • Не, не се обръщай!Разбрах те...
  • Това с възраждането не е добра посока.
    По-добре е, мисля си, да хванеш ръката на човека до теб и да го поведеш по нов път. Така шанса да намериш огъня е много по-голям.
    Инак - добър стих. Искрено звучи. Е, и малко горчиво, но в това му е чара.
  • Красива мъжка душевност в един стихостон... Вълнуваш!
Предложения
: ??:??