Нима съм тук все още

15.10.2013 г., 2:06 ч.

Поезия » Друга

613 1 5

Нима съм тук все още?

Зад мен тишината дъха си е спряла.

Нощ е.

Пътят до прага – подканящо кратък;

Праг, непрекрачван до днес, но обречен

да тегли последна черта за раздяла,

когато поискам да мина

Оттатък...

Тишината знае, че сега не бива,

но гузно в ъгъла мълчи,

с оловото на прежни думи пълна.

Мравки по гърба ми – Нейните очи!

Навярно ме заричат да не тръгвам...

Да се върна?!

Едно завръщане, дали ще възроди

огъня в онези, сякаш

докоснати от щастието дни?

Защо сърцето с изпреварващ ритъм

ечи и спира ме „Върви я прегърни!”,

а аз безмилостно го питам:

Болката, която причиних,

ще мога ли с ръце да я обгърна?

Този праг... Защо и той мълчи?!

Дано не се обърна!

Дано не се обърна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2013-10-27T22:57:12+02:00

!!!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-10-15T19:29:48+03:00

Най-трудното е да вървиш срещу течението на емоционалния поток,
да не се обърнеш...
Споделям, поздрав за горчивата изповед!
radiola (Рада Димова)

2013-10-15T13:25:37+03:00

Не, не се обръщай!Разбрах те...
red_rosse (Цвети Пеева)

2013-10-15T02:55:05+03:00

Това с възраждането не е добра посока.
По-добре е, мисля си, да хванеш ръката на човека до теб и да го поведеш по нов път. Така шанса да намериш огъня е много по-голям.
Инак - добър стих. Искрено звучи. Е, и малко горчиво, но в това му е чара.
toxin (Таня Донова)

2013-10-15T02:06:52+03:00

Красива мъжка душевност в един стихостон... Вълнуваш!