Нима съм тук все още
Нима съм тук все още?
Зад мен тишината дъха си е спряла.
Нощ е.
Пътят до прага – подканящо кратък;
Праг, непрекрачван до днес, но обречен
да тегли последна черта за раздяла,
когато поискам да мина
Оттатък...
Тишината знае, че сега не бива,
но гузно в ъгъла мълчи,
с оловото на прежни думи пълна.
Мравки по гърба ми – Нейните очи!
Навярно ме заричат да не тръгвам...
Да се върна?!
Едно завръщане, дали ще възроди
огъня в онези, сякаш
докоснати от щастието дни?
Защо сърцето с изпреварващ ритъм
ечи и спира ме „Върви я прегърни!”,
а аз безмилостно го питам:
Болката, която причиних,
ще мога ли с ръце да я обгърна?
Този праг... Защо и той мълчи?!
Дано не се обърна!
Дано не се обърна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
