Нима съм тук все още

Poetry » Other

830 1 6

Нима съм тук все още?

Зад мен тишината дъха си е спряла.

Нощ е.

Пътят до прага – подканящо кратък;

Праг, непрекрачван до днес, но обречен

да тегли последна черта за раздяла,

когато поискам да мина

Оттатък...

Тишината знае, че сега не бива,

но гузно в ъгъла мълчи,

с оловото на прежни думи пълна.

Мравки по гърба ми – Нейните очи!

Навярно ме заричат да не тръгвам...

Да се върна?!

Едно завръщане, дали ще възроди

огъня в онези, сякаш

докоснати от щастието дни?

Защо сърцето с изпреварващ ритъм

ечи и спира ме „Върви я прегърни!”,

а аз безмилостно го питам:

Болката, която причиних,

ще мога ли с ръце да я обгърна?

Този праг... Защо и той мълчи?!

Дано не се обърна!

Дано не се обърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2024-10-15T16:06:33+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

!!!

2013-10-27T22:57:12+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Най-трудното е да вървиш срещу течението на емоционалния поток,
да не се обърнеш...
Споделям, поздрав за горчивата изповед!

2013-10-15T19:29:48+03:00
radiola (Рада Димова)

Не, не се обръщай!Разбрах те...

2013-10-15T13:25:37+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Това с възраждането не е добра посока.
По-добре е, мисля си, да хванеш ръката на човека до теб и да го поведеш по нов път. Така шанса да намериш огъня е много по-голям.
Инак - добър стих. Искрено звучи. Е, и малко горчиво, но в това му е чара.

2013-10-15T02:55:05+03:00