Вчера бях дете, днеска
съм жена, утре ще съм прах!...
Нямало Рай без змия,
но такъв има и той...
в сърцето ми се намира!
То е пълно с любовта ми,
а тя е към целия Свят.
Тази обич ме прави щастлива!
Щастието ме кара да творя.
Сътвореното от мен
сърцето ми пълни.
Пълно ли е то, всичко имам!...
Минутите искам със съдържание
да наситя; часовете - с надежда;
дните - с копнеж; годините -
с любов; живота си - с вяра!...
2007 г.
© Радослава Антонова Всички права запазени