Нишката на Ариадна
Мисли се гонят с пресечни движения,
в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи,
с грохот късен, искрено се доближават,
с нишката на Ариадна си прощават.
С огън плъзгат се и прощален шепот,
с горест от раздяла, летят над морето,
залива събуждат, брега и водата
в огледало, размило помежду им чертата.
В утрин, неочаквано безветрена,
вкопчени мисли събуждат се трепетно,
с памет жива, на клади недогоряла
и болка смирена, в сълзи недоживяла.
(Нишката на Ариадна - ръководна мисъл, способ
за разрешаване на труден въпрос)
в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи,
с грохот късен, искрено се доближават,
с нишката на Ариадна си прощават.
С огън плъзгат се и прощален шепот,
с горест от раздяла, летят над морето,
залива събуждат, брега и водата
в огледало, размило помежду им чертата.
В утрин, неочаквано безветрена,
вкопчени мисли събуждат се трепетно,
с памет жива, на клади недогоряла
и болка смирена, в сълзи недоживяла.
(Нишката на Ариадна - ръководна мисъл, способ
за разрешаване на труден въпрос)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
