Нищичко нечувстваща
Върви към теб със блеснали очи,
със нежни устни,
с дъх на сладка диня.
Разпуска натежалите коси,
а те обгръщат роклята и синя.
Поглъщат те зениците – любов
в безкрайни езера – водовъртежи.
Ловецът става плячка в този лов.
А звярът е примамка от копнежи…
Жестока е, защото знае тя
как може Боговете да вълнува.
А ти си част от земната тълпа.
А ти си простосмъртен засънувал.
Не е каквато мислиш ти.
Не е!
Измамна и бодлива, тази нежност
с очи коварна мрежа ти плете
и в нея да си ти е неизбежно.
От мрежите, в които е била
научила е възлите най-тежки.
От всяка разболяла я стрела
събирала е остриета – грешки,
и нощем разтопявала метал
в сълзите си горещи, занемели.
А чувствата си скрила в вехт чувал
и заедно с невинността те изгорели.
Той, блясъкът, със който тя пленява
е само отражение. И ще боли,
когато дойде време във чувала
мечтите си да сложиш също ти.
Да палиш свойте спомени.
И чувства.
Да си на дъното.
Тя вече е била.
А да избягаш ще е твърде късно.
Кой бяга от „лика на любовта”?
...
Не се страхувай.
Ще се случи после –
да се докоснеш до „самата ѝ душа”.
Да бъдеш пленник смъртно омагьосан
от нищичко нечувстваща жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
Поздрави 🌸.