6.12.2007 г., 10:16

Нищо

834 0 1
Нищо

Подлостта си ти покри под маската на твоето красиво лице.
Когато устните ти изричаха " Обичам те", вярвах аз, че излизат от сърцето ти.
Какво направих да се отречеш от всичко между нас?
Нима те предадох, нима не получи всичко, което пожела от мен?
Нима не ти дадох сърцето и душата си?
Защо?
Зашо ме изостави?
Защо ме излъга, защо се подигра с мен? Защо ме накара да се влюбя в теб отново?
Защо безмилостно ти разкъса моето сърце?
Защо оскверни душата ми, сякаш нищо не е означавала тя за теб?
Защо ме заслепи и ме обрече на вечен мрак, да се лутам безпътна между живота и теб?
И сега...
Нямам сърце, нямам душа. Изплаках очите си и сега нямам повече сълзи.
Крещях от болка, нямам глас. Говорих сякаш с векове за нас, вече нямам думи.
Копнеех, нямам надежда. Нямам мечти. Молих Бог да ми даде сили да ти простя, загубих и вярата си.
Мразих те и те обичах пагубно. Проклинах те, проклинах името ти и това, че си жив.
Вече нямам нищо. Само спомени за теб и мен.
Без чувста, без болка, без омраза.
Нищо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина ми се иска да не страдаш толковаПоздравявам те и давай,ама само напред!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...