Dec 6, 2007, 10:16 AM

Нищо

  Poetry » Love
835 0 1
Нищо

Подлостта си ти покри под маската на твоето красиво лице.
Когато устните ти изричаха " Обичам те", вярвах аз, че излизат от сърцето ти.
Какво направих да се отречеш от всичко между нас?
Нима те предадох, нима не получи всичко, което пожела от мен?
Нима не ти дадох сърцето и душата си?
Защо?
Зашо ме изостави?
Защо ме излъга, защо се подигра с мен? Защо ме накара да се влюбя в теб отново?
Защо безмилостно ти разкъса моето сърце?
Защо оскверни душата ми, сякаш нищо не е означавала тя за теб?
Защо ме заслепи и ме обрече на вечен мрак, да се лутам безпътна между живота и теб?
И сега...
Нямам сърце, нямам душа. Изплаках очите си и сега нямам повече сълзи.
Крещях от болка, нямам глас. Говорих сякаш с векове за нас, вече нямам думи.
Копнеех, нямам надежда. Нямам мечти. Молих Бог да ми даде сили да ти простя, загубих и вярата си.
Мразих те и те обичах пагубно. Проклинах те, проклинах името ти и това, че си жив.
Вече нямам нищо. Само спомени за теб и мен.
Без чувста, без болка, без омраза.
Нищо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина ми се иска да не страдаш толковаПоздравявам те и давай,ама само напред!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...