streptococcus (Таня Гулериа)
154 115
21.12.2014 г., 12:05 ч.

Нищо 

  Поезия » Гражданска
1454 3 8

Нищо не искам от тебе, Българийо,

нищо не вземам да е за връщане.
И както знаем си вече сценария
"към терминала поел за насъщния".

Нищо не искам, но тука оставих
бебешки дрешки във шкаф, проходилката,
шала и шапката пак ги забравих,
а още в гърлото гълтам костилките.

Нищо не искам, сърцето ми, моето
там изпрати ми го за "на поискване",
за да не липсва в екипа за полета
иначе как бих поемала рискове.

Нищо не искам, останах със мъката,
тя непременно изпраща ти поздрави.
Гост и приятел надежден в разлъката,
с който пируваме Пирски по нощите.

Нищо не искам, изпращай ми спомени,
тези на другите чакам на глътки,
тъй че да има в света ми, огромния,
място, където ме чакат с прегръдки.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??