Нищо
Нищо не искам от тебе, Българийо,
нищо не вземам да е за връщане. И както знаем си вече сценария "към терминала поел за насъщния".Нищо не искам, но тука оставих бебешки дрешки във шкаф, проходилката, шала и шапката пак ги забравих, а още в гърлото гълтам костилките.
Нищо не искам, сърцето ми, моето там изпрати ми го за "на поискване", за да не липсва в екипа за полета иначе как бих поемала рискове.
Нищо не искам, останах със мъката, тя непременно изпраща ти поздрави. Гост и приятел надежден в разлъката, с който пируваме Пирски по нощите.
Нищо не искам, изпращай ми спомени, тези на другите чакам на глътки, тъй че да има в света ми, огромния, място, където ме чакат с прегръдки.
© Таня Гулериа All rights reserved.
