Никой никого не притежава.

Никой нищо няма.

Нищо между стените на стаята.

Нищо между дланите ми-

прилича на топче,

рикошира по стените,

играя с него през цялата вечност на времето.

Нищо в съдовете-

изпивам го,

вътре в празното на стомаха ми

прилича на страх,

но не е обикновен страх.

Той надвива живота и смъртта,

надвива мислите и чувствата

и зная, че дори ако ме няма

пак ще съществува.

Стоя изплашена в средата на нищото,

пълна отвътре със себе си-

вдишвам го и го издишвам,

то ми дава дъха и ми го взема.

Приличам на топче-

рикоширам по стените на стаята

в тъмна еластична самота,

играя си със себе си,

потъвам между нежните му длани

и му давам страха си.

Никой никого не притежава.

Никой няма нищо.