Dec 14, 2019, 7:41 AM  

Нищо

800 0 0

Никой никого не притежава.

Никой нищо няма.

Нищо между стените на стаята.

Нищо между дланите ми-

прилича на топче,

рикошира по стените,

играя с него през цялата вечност на времето.

Нищо в съдовете-

изпивам го,

вътре в празното на стомаха ми

прилича на страх,

но не е обикновен страх.

Той надвива живота и смъртта,

надвива мислите и чувствата

и зная, че дори ако ме няма

пак ще съществува.

Стоя изплашена в средата на нищото,

пълна отвътре със себе си-

вдишвам го и го издишвам,

то ми дава дъха и ми го взема.

Приличам на топче-

рикоширам по стените на стаята

в тъмна еластична самота,

играя си със себе си,

потъвам между нежните му длани

и му давам страха си.

Никой никого не притежава.

Никой няма нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...