Нищо
написах ти писмо
като небостъргач от пергамент
трябваше само
да докосне облаците
после звездите
и някъде там
в тишината
на нищото
да те намери
но се пробуди
с взрив
като вселена
родена от светия дух
природата всесилна
с любов
цивилизация създаде
сееща смърт
безизходица
но и надежда
може би
за възкресение
живот
знание
(богатства)
а всъщност
всичко е необратимо
към първообраза
обратно
напред вървейки
само ни остана
любов
глад
война
и тишината
на нищото
празното
безмълвно
Н
И
Щ
О
30.05.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
