May 30, 2008, 8:11 AM

Нищо

905 0 10





написах  ти писмо


като небостъргач от пергамент


трябваше само


да докосне облаците


после звездите


и някъде там


в тишината


на нищото


да те намери


но се пробуди


с взрив


като вселена


родена от светия дух


природата всесилна


с любов


цивилизация създаде


сееща смърт


безизходица


но и надежда


може би


за възкресение


живот


знание


(богатства)


а всъщност


всичко е необратимо


към първообраза


обратно


напред вървейки


само ни остана


любов


глад


война


и тишината


на нищото


празното


безмълвно


Н

И

Щ

О

 

 

 

30.05.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...