ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
May 30, 2008, 8:11 AM

Нищо

907 0 10





написах  ти писмо


като небостъргач от пергамент


трябваше само


да докосне облаците


после звездите


и някъде там


в тишината


на нищото


да те намери


но се пробуди


с взрив


като вселена


родена от светия дух


природата всесилна


с любов


цивилизация създаде


сееща смърт


безизходица


но и надежда


може би


за възкресение


живот


знание


(богатства)


а всъщност


всичко е необратимо


към първообраза


обратно


напред вървейки


само ни остана


любов


глад


война


и тишината


на нищото


празното


безмълвно


Н

И

Щ

О

 

 

 

30.05.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0