30 may 2008, 8:11

Нищо 

  Poesía » Filosófica
689 0 10





написах  ти писмо


като небостъргач от пергамент


трябваше само


да докосне облаците


после звездите


и някъде там


в тишината


на нищото


да те намери


но се пробуди


с взрив


като вселена


родена от светия дух


природата всесилна


с любов


цивилизация създаде


сееща смърт


безизходица


но и надежда


може би


за възкресение


живот


знание


(богатства)


а всъщност


всичко е необратимо


към първообраза


обратно


напред вървейки


само ни остана


любов


глад


война


и тишината


на нищото


празното


безмълвно


Н

И

Щ

О

 

 

 

30.05.2008

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??