5.08.2007 г., 10:00

Нищо лично

771 0 7
Нищо лично

Това е просто секс, нима не виждаш.
Името си дори няма да ти кажа.
Днес съм твой, а утре сутрин тръгваш.
Нали не очакваш аз да се обадя?

Това е просто нощ, със нищо не е по-различна.
Аз съм просто следващия в твоя „нов роман”.
Ще взема туй сега, което никой пак не вижда,
а утре като станеш, ще съм някъде пак сам.

Не искам ти да ме поглеждаш.
Очите ми недей запомня занапред.
Недей с надежди да се вглеждаш.
Не съм за тебе аз човек.

Сега лежи, недей да мислиш.
Това ти искаше, ще ти го дам.
Малко ласки, а утре скришни,
ще бъдем непознати там, навън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен стих!Поздрав!
  • Усмихвам се без проблеми
    За чувства, не знам
    Никога не се отказвам
    А за секса, да така е
    Благодаря за коментарите Поздрави!
  • Много истински си описал чувствата си, хареса ми!!!
    Поздрави!!!
  • Здравей, пак съм аз!
    Почти всеки от публикуващите тук е започнал с по-слаби неща, но с течение на времето се е усъвършенствал!
    А ти... уверена съм, че можеш много!
    За това ДЕРЗАЙ, не се отказвай!
    И повече усмивки ти желая!
    Хайде - сега се усмихни!
  • Недей да се отказваш, глупаво е! Стихотворението ти е много хубаво и искрено! Просто тук пишат много хора и всички искат внимание, често такива хубави неща, като товето стихотворение може случайно да бъде пропуснато! Хубаво си го написал...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...