Aug 5, 2007, 10:00 AM

Нищо лично

  Poetry
770 0 7
Нищо лично

Това е просто секс, нима не виждаш.
Името си дори няма да ти кажа.
Днес съм твой, а утре сутрин тръгваш.
Нали не очакваш аз да се обадя?

Това е просто нощ, със нищо не е по-различна.
Аз съм просто следващия в твоя „нов роман”.
Ще взема туй сега, което никой пак не вижда,
а утре като станеш, ще съм някъде пак сам.

Не искам ти да ме поглеждаш.
Очите ми недей запомня занапред.
Недей с надежди да се вглеждаш.
Не съм за тебе аз човек.

Сега лежи, недей да мислиш.
Това ти искаше, ще ти го дам.
Малко ласки, а утре скришни,
ще бъдем непознати там, навън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересен стих!Поздрав!
  • Усмихвам се без проблеми
    За чувства, не знам
    Никога не се отказвам
    А за секса, да така е
    Благодаря за коментарите Поздрави!
  • Много истински си описал чувствата си, хареса ми!!!
    Поздрави!!!
  • Здравей, пак съм аз!
    Почти всеки от публикуващите тук е започнал с по-слаби неща, но с течение на времето се е усъвършенствал!
    А ти... уверена съм, че можеш много!
    За това ДЕРЗАЙ, не се отказвай!
    И повече усмивки ти желая!
    Хайде - сега се усмихни!
  • Недей да се отказваш, глупаво е! Стихотворението ти е много хубаво и искрено! Просто тук пишат много хора и всички искат внимание, често такива хубави неща, като товето стихотворение може случайно да бъде пропуснато! Хубаво си го написал...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...