линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
2.04.2018 г., 16:45 ч.  

Нищо лично 

  Поезия » Друга
612 7 12

Очите ти, съдебни заседатели,

сред делото, в което оцеляват,

невинни, взрени в самотата ми,

опитват някак да я пресъздават.

 

Следят, с наслада, аромата ѝ.

Въздишат, щом зад ъгъла се скрие.

Представят си как сплита ми косата,

и как разплита я, и как я мие.

 

Но! Те не знаят. Предполагат,

това, което, според тях е редно.

Със него стават, с него лягат

и с него разсъждават неизменно.

 

Дълбаят, двечки яростни длета,

невидимата пропаст помежду ни.

Невинни, впити в самотата ми,

опитват се да я погубят.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??