11.03.2009 г., 0:52

Нищо не може да се промени

879 0 13

 

Слънчево утро си,

което

през прозореца ми

наднича

и ме гали

с нежни лъчи.

Като топъл дъжд

по устните ми

си попил -

да усетиш

дъха ми.

И в тъмнината

си се прокраднал,

за да мога да се събудя

на твоите гърди.

Послушай, послушай,

как сърцето ми

камбанно звъни -

ти си моята кръв,

потекла

във вените ми.

Спреш ли -

умирам.

А у теб ще останат

само

съсирени дни

и инфарктни нощи.

 

Нищо не може да се промени -

принадлежим си.

 

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...