Нищо не може да се промени

Poetry » Love

875 0 13

Слънчево утро си,

което

през прозореца ми

наднича

и ме гали

с нежни лъчи.

Като топъл дъжд

по устните ми

си попил -

да усетиш

дъха ми.

И в тъмнината

си се прокраднал,

за да мога да се събудя

на твоите гърди.

Послушай, послушай,

как сърцето ми

камбанно звъни -

ти си моята кръв,

потекла

във вените ми.

Спреш ли -

умирам.

А у теб ще останат

само

съсирени дни

и инфарктни нощи.

Нищо не може да се промени -

принадлежим си.

МУЗИКА>>>

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

обич...силна като живота и смъртта взети заедно...
прекрасен стих...с обич, Веси.

2009-03-12T17:31:46+02:00
voda (Елица Ангелова)

Всеки влюбен поне един миг е бил така сигурен...
Пожелавам ви вечност, Видрица!

Поздравления за стиха!

2009-03-12T00:06:23+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Чудесна си!

2009-03-11T22:04:17+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Ех, тези пролетни тръпки...

2009-03-11T14:35:26+02:00
Laska (Ласка Александрова)

"Като топъл дъжд
по устните ми
си попил..."

много нежен стих

2009-03-11T14:29:59+02:00