Слънчево утро си,
което
през прозореца ми
наднича
и ме гали
с нежни лъчи.
Като топъл дъжд
по устните ми
си попил -
да усетиш
дъха ми.
И в тъмнината
си се прокраднал,
за да мога да се събудя
на твоите гърди.
Послушай, послушай,
как сърцето ми
камбанно звъни -
ти си моята кръв,
потекла
във вените ми.
Спреш ли -
умирам.
А у теб ще останат
само
съсирени дни
и инфарктни нощи.
Нищо не може да се промени -
принадлежим си.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
прекрасен стих...с обич, Веси.