Нищо неподозиращи рано сутрин...
Свистене на гуми. Трясък. Стъкла.
Някой няма да види как изгрява денят,
той, животът, приключи, какво е денят...
В тишината зловеща,
само линейка проплака.
Те бързаха много за детска градина,
днес куклен театър щеше да има.
Едно усмихнато луничаво лице,
с косица на плитки, обувчици в алено,
с рокличка скъсана вече от рано,
стоеше смълчано и чакаше мама.
"Мамо, градината, на госпожата звънни!"
На мама очите нямаше кой да затвори.
"А, тате?! Тате къде е, той все ни помага."
Там някой лежеше покрит със чаршаф.
Един живот си затвори последната страница
и поток от коли, поспрели за кратко,
пак тръгнаха бързо. Закъсняват за работа...
П.П. Моля, не оценявайте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
