Свистене на гуми. Трясък. Стъкла.
Някой няма да види как изгрява денят,
той, животът, приключи, какво е денят...
В тишината зловеща,
само линейка проплака.
Те бързаха много за детска градина,
днес куклен театър щеше да има.
Едно усмихнато луничаво лице,
с косица на плитки, обувчици в алено,
с рокличка скъсана вече от рано,
стоеше смълчано и чакаше мама.
"Мамо, градината, на госпожата звънни!" ...