Нищо ново....
Девет дявола галеха разума.
Други девет изпиха сърцето ми.
Бяха девет, видях им оргазма,
легиони лежаха в нозете им...
С част от тях се видяхме по църквите.
Много други ги хранеше славата...
Колко още ме чакат при мъртвите...
А пък аз тук кося си моравата...
Тъй, косейки, намествам нещата си
и, приведен, за нея се сещам...
За жената, която с косата си
нежно чака за сигурна среща...
Без да знаят, тез девет помогнаха
да наместя парчето от пъзела...
Да изпият те всичко не смогнаха,
щото ангел развърза ми възела...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
