Apr 25, 2010, 5:37 PM

Нищо ново....

  Poetry » Other
679 0 6

Девет дявола галеха разума.
Други девет изпиха сърцето ми.
Бяха девет, видях им оргазма,
легиони лежаха в нозете им...
С част от тях се видяхме по църквите.
Много други ги хранеше славата...
Колко още ме чакат при мъртвите...
А пък аз тук кося си моравата...
Тъй, косейки, намествам нещата си
и, приведен, за нея се сещам...
За жената, която с косата си
нежно чака за сигурна среща...
Без да знаят, тез девет помогнаха
да наместя парчето от пъзела...
Да изпият те всичко не смогнаха,
щото ангел развърза ми възела...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...