Нищо ново за разказване
Няма да ти кажа нищо ново, приятелю.
Да обичаш през нощта е най-трудно.
Надеждата е угаснала с последните
лъчи на слънцето в октомврийска вечер.
Тик- такането на часовника е спряло.
Гробна тишина и ти,пиян-заспал на пода.
Хрътките на Ада преследват мислите ти
в съня ти, когато си най- уязвим.
Плашиш се от тишината и отваряш очи.
И това, което до вчера е било щастие,
сега, подобно на догаряща восъчна свещ,
тлее с едва доловим пламък, за да
напомни за вчера. Когато всичко беше
по- хубаво. Когато чувствата бяха различни.
Когато имаше крила и гонеше Слънцето.
Толкова сляпо, до безумие безотговорно
се опитваше да отнемеш топлината му.
Повярвай ми! Разбирам те, приятелю!
Било ти е студено и болезнено интимно.
И тогава ти написа ,, Обичам те", за да
сложиш етикет на чувствата си.
По навик отвори душата си, по навик вярваше.
И по навик сега те боли. Забрави ли?!
Малките пламъчета пълзят по крилете ти
и сеят апокалипсис. Но кой те накара да
летиш толкова близо до Слънцето?
Сега вече си спомни. Това е като да
поправиш счупеното. Вече е сторено.
Написахте ,, Обичам те" в началото.
Ще напишете същото на края.
Но, приятелю! Послушай ме и напишете
,, Сбогом" по средата.
И нека тази дума съхрани останалото.
© Радослав Петров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Най-трудно е да обичаш през време на собствения си оргазъм - тогава егоизмът изпълва цялата същност на Аз-а.
-
Брей, ти си голям талант!
Много силно и красиво написано!Впечатли ме и ми докосна сърцето, разтуптя го!Запомнящи се метафори, силни думи... Различно е и много искрено и истниско!Браво!
-
Ани, какво да кажа-късметлия съм наистина и бях глупак, че не го осъзнавах ...
Георги, ако трябва да направим паралел на обичта с цвят, то трябва да е с белия цвят, който се получава при смесването на всички видими цветове. Ще отговоря на въпроса: ,, Да обичаш или да бъдещ обичан? " с цитат от Библията, защото ние няма да измислим или кажем нищо ново.
,, Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява."
Често пъти, ние хората, оправдаваме егоизма си с нуждата да бъдем обичани. И пишем отново и отново, дали защото обичаме или защото не ни обичат-пишем, без да има нищо ново за разказване. -
Пламена, в своя ,, защита"-пледирам за невежество в поезията. Благодаря ти за комплимента 3в1.
Алън, дори аз не мога да бъда толкова изчерпателен откъм суперлативи. Благодаря за отделеното време.
Рада, какво друго да кажа, ако не да благодаря за вниманието?... Хубаво е да му се получават нещата на човек! -
В привидно обикновеното приятелско говорене си вкарал доста интересни неща! Получило се е много,много добре!
-
Много интересно написано!
Едва ли може да се определи като стих,
но определено много ми хареса!
Написано дълбоко, чувствено,
оставящо следи!
Поздрави Радослав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Георги, чудя се и не знам как да отговоря на това. Може би ще го напиша... скоро.