Нищо ново за разказване
Няма да ти кажа нищо ново, приятелю.
Да обичаш през нощта е най-трудно.
Надеждата е угаснала с последните
лъчи на слънцето в октомврийска вечер.
Тик- такането на часовника е спряло.
Гробна тишина и ти,пиян-заспал на пода.
Хрътките на Ада преследват мислите ти
в съня ти, когато си най- уязвим.
Плашиш се от тишината и отваряш очи.
И това, което до вчера е било щастие,
сега, подобно на догаряща восъчна свещ,
тлее с едва доловим пламък, за да
напомни за вчера. Когато всичко беше
по- хубаво. Когато чувствата бяха различни.
Когато имаше крила и гонеше Слънцето.
Толкова сляпо, до безумие безотговорно
се опитваше да отнемеш топлината му.
Повярвай ми! Разбирам те, приятелю!
Било ти е студено и болезнено интимно.
И тогава ти написа ,, Обичам те", за да
сложиш етикет на чувствата си.
По навик отвори душата си, по навик вярваше.
И по навик сега те боли. Забрави ли?!
Малките пламъчета пълзят по крилете ти
и сеят апокалипсис. Но кой те накара да
летиш толкова близо до Слънцето?
Сега вече си спомни. Това е като да
поправиш счупеното. Вече е сторено.
Написахте ,, Обичам те" в началото.
Ще напишете същото на края.
Но, приятелю! Послушай ме и напишете
,, Сбогом" по средата.
И нека тази дума съхрани останалото.
© Радослав Петров All rights reserved.
