Аз няма да скачам за тебе от мостове,
нито звезди от небето да свалям,
няма да гоня светулки във тъмното,
ни планини в своя път ще превалям.
Аз няма за теб цял,нов свят да създам,
и небето да свети в лирическо синьо,
да се гонят безбрежните облаци там,
да забравя що значи да имаш и минало.
Нищо в себе си няма за теб да променям,
нито теб ще нагърбя да бъдеш различен.
Само в шепи парчета сърце ще ти дам,
дето вече дори на сърце не приличат.
© Даниела Йорданова Всички права запазени